Люшнато ...

24 jun 2020, 12:04

Poesía

474 1 1

Имам си една илюзия,
скрита в мойта стая,
че съдбата в мен е влюбена
и не би ме вън оставила ...

... но както полюлея
в себе си се люшкам -
ох, тези земетресения,
в тясна стая душна ...

Епицентърът е вън,
там, където се линее
в чакане на магичния сън,
че утре отново ще светлее ...

Знам, илюзиите са следствие
на затихващи трептения,
но камбаната за бедствие
дали ще мога сам да залюлея ...?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

valqka (Валентин Василев)

2020-06-24T13:36:13+03:00

Jenna_Stannis, благодаря сърдечно!