Люшнато ...
Имам си една илюзия,
скрита в мойта стая,
че съдбата в мен е влюбена
и не би ме вън оставила ...
... но както полюлея
в себе си се люшкам -
ох, тези земетресения,
в тясна стая душна ...
Епицентърът е вън,
там, където се линее
в чакане на магичния сън,
че утре отново ще светлее ...
Знам, илюзиите са следствие
на затихващи трептения,
но камбаната за бедствие
дали ще мога сам да залюлея ...?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Василев Todos los derechos reservados
