Люшнато ...
Имам си една илюзия,
скрита в мойта стая,
че съдбата в мен е влюбена
и не би ме вън оставила ...
... но както полюлея
в себе си се люшкам -
ох, тези земетресения,
в тясна стая душна ...
Епицентърът е вън,
там, където се линее
в чакане на магичния сън,
че утре отново ще светлее ...
Знам, илюзиите са следствие
на затихващи трептения,
но камбаната за бедствие
дали ще мога сам да залюлея ...?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Василев Все права защищены
