Люшнато ...

24 июн. 2020 г., 12:04

Поэзия

473 1 1

Имам си една илюзия,
скрита в мойта стая,
че съдбата в мен е влюбена
и не би ме вън оставила ...

... но както полюлея
в себе си се люшкам -
ох, тези земетресения,
в тясна стая душна ...

Епицентърът е вън,
там, където се линее
в чакане на магичния сън,
че утре отново ще светлее ...

Знам, илюзиите са следствие
на затихващи трептения,
но камбаната за бедствие
дали ще мога сам да залюлея ...?