Люшнато ...
Имам си една илюзия,
скрита в мойта стая,
че съдбата в мен е влюбена
и не би ме вън оставила ...
... но както полюлея
в себе си се люшкам -
ох, тези земетресения,
в тясна стая душна ...
Епицентърът е вън,
там, където се линее
в чакане на магичния сън,
че утре отново ще светлее ...
Знам, илюзиите са следствие
на затихващи трептения,
но камбаната за бедствие
дали ще мога сам да залюлея ...?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
