От минутата тихо белязала всички минути,
от родилните мъки на целия сгърчен живот,
от Големия взрив, който ражда наместо да срути,
го очаквах - сина ми, да стане на всичко амвон.
И защото го пише на Книгата черно на бяло
(оттогава са писани песни и не един стих),
го поливах да цъфне - лютиче от моето тяло,
но покълвайки в мен, осъзнах, че сама се родих.