Лютиче от моето тяло
От минутата тихо белязала всички минути,
от родилните мъки на целия сгърчен живот,
от Големия взрив, който ражда наместо да срути,
го очаквах - сина ми, да стане на всичко амвон.
И защото го пише на Книгата черно на бяло
(оттогава са писани песни и не един стих),
го поливах да цъфне - лютиче от моето тяло,
но покълвайки в мен, осъзнах, че сама се родих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Миткова Всички права запазени
Родила се е и една прекрасна майка...