29 mar 2021, 20:04

Остров за неприемливи

  Poesía
640 3 10

Застанах между две пукнатини,

самотен остров за неприемливи.

Когато се откаже да лети,

душата прави стадните щастливи.

 

След жертвени огнища сетен път,

не пораженчески да се ожали.

На залчета разделям лишна плът,

сълзите си разсипвам на бокали.

 

Да пием преди тръгване или

да отпразнуваме горчивината.

Намерим ли се, да се подарим,

не ще ни трябва нищо за оттатък.

 

Отчупвам си парченца самота,

единствена наслада в сетивата.

Сбогуването в свойта прямота

е милостива струя непозната.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • На музата напоследък й предоставих много реален материал, мисля си, че я претоварих с тъги. Радвам се, че си прочела, Иржи! 🍀
  • Най- вече ти се възхищавам, Свитличка, на неуморимия хъс за писане напоследък! Много активна муза имаш и трябва да си щастлива!!
  • Благодаря, Мария!⚘ Стоплихте ми сърцето, момичета.🍀
  • "Да пием преди тръгване или
    да отпразнуваме горчивината.
    Намерим ли се, да се подарим,
    не ще ни трябва нищо за оттатък."
  • Много хубав стих!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...