Остров за неприемливи
Застанах между две пукнатини,
самотен остров за неприемливи.
Когато се откаже да лети,
душата прави стадните щастливи.
След жертвени огнища сетен път,
не пораженчески да се ожали.
На залчета разделям лишна плът,
сълзите си разсипвам на бокали.
Да пием преди тръгване или
да отпразнуваме горчивината.
Намерим ли се, да се подарим,
не ще ни трябва нищо за оттатък.
Отчупвам си парченца самота,
единствена наслада в сетивата.
Сбогуването в свойта прямота
е милостива струя непозната.
© Светличка All rights reserved.
