19 may 2016, 13:06

М-вълна

  Poesía
947 2 13

Мое малко момиче - обещах да съм винаги с теб.
Споменът пази ревниво твоите сластни стенания.
Дните минават над нас и покриват със сивия лед
непокълнало цветето матовобяло на едно разкаяние.

Ще съм вечно отекваща в твоя несигурен аз М-вълна.
Знай, невъзможно е вече назад даже в сън да се върнеш.
След отминало време, с разцъфтяла в мечтите вина,
ще покълне желание горестно образа мой да прегърнеш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно разкаяние и копнеж!
  • Много хубаво и нежно.Изказа е чудесен."С разцъфтяла в мечтите вина." Толкова прочувствено.Усещаш близостта на другия. Ухае на радост и малко тъга, но точно казано
  • Нежно, въздействащо!
  • Обещание, спомени, невъзможност и може би тъга по отминало време! Много хубаво!
  • Финалът изразява високото мъжко самочувствие на Лиричесия – сигурен,
    че ще остане желан и след раздялата.
    Такова поведение особено въздейства...

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...