М-вълна
Мое малко момиче - обещах да съм винаги с теб.
Споменът пази ревниво твоите сластни стенания.
Дните минават над нас и покриват със сивия лед
непокълнало цветето матовобяло на едно разкаяние.
Ще съм вечно отекваща в твоя несигурен аз М-вълна.
Знай, невъзможно е вече назад даже в сън да се върнеш.
След отминало време, с разцъфтяла в мечтите вина,
ще покълне желание горестно образа мой да прегърнеш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
