May 19, 2016, 1:06 PM

М-вълна

  Poetry
956 2 13

Мое малко момиче - обещах да съм винаги с теб.
Споменът пази ревниво твоите сластни стенания.
Дните минават над нас и покриват със сивия лед
непокълнало цветето матовобяло на едно разкаяние.

Ще съм вечно отекваща в твоя несигурен аз М-вълна.
Знай, невъзможно е вече назад даже в сън да се върнеш.
След отминало време, с разцъфтяла в мечтите вина,
ще покълне желание горестно образа мой да прегърнеш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно разкаяние и копнеж!
  • Много хубаво и нежно.Изказа е чудесен."С разцъфтяла в мечтите вина." Толкова прочувствено.Усещаш близостта на другия. Ухае на радост и малко тъга, но точно казано
  • Нежно, въздействащо!
  • Обещание, спомени, невъзможност и може би тъга по отминало време! Много хубаво!
  • Финалът изразява високото мъжко самочувствие на Лиричесия – сигурен,
    че ще остане желан и след раздялата.
    Такова поведение особено въздейства...

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...