И нека е лудост,
нека е странно и смешно.
Това съм аз, забрави за останалите,
тук няма никой, освен мене и тебе.
Другите са като прашинките във въздуха,
толкова много и толкова невидими.
Нека пояздим заедно сред звездите,
хванали шеметно всеки на по един метеор юздите.
Да идем на Луната и да си направим къщи от камък в съседство,
това ще бъде нашето повторно детство.
Нека се сгреем с топлината на Слънцето,
да се изкъпем в океана голи, ...