И нека е лудост,

нека е странно и смешно.

Това съм аз, забрави за останалите,

тук няма никой, освен мене и тебе.

Другите са като прашинките във въздуха,

толкова много и толкова невидими.

Нека пояздим заедно сред звездите,

хванали шеметно всеки на по един метеор юздите.

Да идем на Луната и да си направим къщи от камък в съседство,

това ще бъде нашето повторно детство.

Нека се сгреем с топлината на Слънцето,

да се изкъпем в океана голи,

и да измием греховете,

да се отървем от стрaховете си.

Нека се трудим усърдно с пчеличките,

да летим заедно с птичките.

Да се надпреварваме с тях  по небесната шир

и всички да живеем в мир...

Искам да поплуваме малко с ятата от рибки,

да разгледаме тeхните колибки.

Игриво препускайки по морските скали,

през тези черни и бели избягали дни,

като зебра, която препуска в различни страни.

Хайде да  скрием свойте тайни и разпилеем мечтите си,

така заедно ще преплетем съдбите си.  

Нека изживеем живота  си на един дъх.

Звездите ни са изгрeли и ще залезат,

само когато душите ни от телата излезнат,

тогаwа ангелите при нас ще слезнат,

и усмивките им от щастие ще излезнат,

и очите им ще блеснат.