15.08.2008 г., 21:15

madness

924 0 3

И нека е лудост,

нека е странно и смешно.

Това съм аз, забрави за останалите,

тук няма никой, освен мене и тебе.

Другите са като прашинките във въздуха,

толкова много и толкова невидими.

Нека пояздим заедно сред звездите,

хванали шеметно всеки на по един метеор юздите.

Да идем на Луната и да си направим къщи от камък в съседство,

това ще бъде нашето повторно детство.

Нека се сгреем с топлината на Слънцето,

да се изкъпем в океана голи,

и да измием греховете,

да се отървем от стрaховете си.

Нека се трудим усърдно с пчеличките,

да летим заедно с птичките.

Да се надпреварваме с тях  по небесната шир

и всички да живеем в мир...

Искам да поплуваме малко с ятата от рибки,

да разгледаме тeхните колибки.

Игриво препускайки по морските скали,

през тези черни и бели избягали дни,

като зебра, която препуска в различни страни.

Хайде да  скрием свойте тайни и разпилеем мечтите си,

така заедно ще преплетем съдбите си.  

Нека изживеем живота  си на един дъх.

Звездите ни са изгрeли и ще залезат,

само когато душите ни от телата излезнат,

тогаwа ангелите при нас ще слезнат,

и усмивките им от щастие ще излезнат,

и очите им ще блеснат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сириус Блек Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...