Регина (Радост Даскалова)
374 1425
3 jun 2008, 10:53  

Мадригал за две стрехи 

  Poesía » Otra
1116 0 30
Запя дъждът старинен мадригал
и клавесинено закапа от стрехите -
за този дом, в безлюдие замрял,
където молят за живот дори стените.

Протяга се край него вял денят,
отгризват бурите по малко от комина
и все така притихнал е домът,
в очакването празно някой да намине.
Пропуква от въздишки и мълчи,
(улукът падна - той не издържа печален)
а стълбите от букови дъски
в гримаса изкривиха се по вертикала.
Понякога, сред неспокоен сън,
причуват му се говор, смях, плача на бебе,
звука на токчета, на чаши звън,
бълбукащ чайник, думи, скръцване на мебел.
Но сепва се от дрямка разтъжен,
сред паяжинна тишина в ъглите,
а после дълго чака - ден след ден,
да чуе стъпки пред вратите.

Дъждът, единствен, идва и вали,
и със стрехите тъжни мадригали пее -
за този дом, потънал във мечти,
да дойде някой в него да живее.
 
Радост Даскалова

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • предчувствах удоволствие...

    Рег, валиш на капки, и всяка капчица е наистина неповторимо удоволствие!
  • Моля за извинение автора за този комент, просто понякога... логиките са разнопосочни! Гримасата пък - раздразнение и заплаха... а и "цупенето" отваря повече асоциативността и ми е по... хммм, метафорично! Но това е просто моето мнение!
    Във всеки слаучай - различни сме, което е прекрасно, но явно сме единодушни за великолепието на стиха!

    Рег...
    ти си знаеш!
  • Безкрайно съм ви задължена, че ме четете, че проявявате внимание, към това, което правя!
    Благодаря ви за това!
    Но в случая БЕРКУТ666 беше прав...Замисъла ми беше за сърдещи се на дома стълби, обаче цупенето е проява на капризност, а аз не исках да кажа точно това...
    Благодарна съм, че ми обърна внимание, и редактирах до един по-правилен логически вариант!
    Благодаря пак!
  • Прекрасно!!!
  • Стихът е перфектен
    Всеки има свое огледало и това е нормално.Нека не "вредим" на автора с нашите прогледности "зад огледалото" Ако можем, разбира се...!
    Регина, за мен цупенето си е особен вид гримасаИ май най-точната в този твой вариант.Въпрос на усет за усещане и споделяне на мнение без натрапване.

  • Благословено е перото ти...мила Регина...
  • И аз, като Смешко, не съм съгласен с Беркут.
    Няма какво да добавя към другите коментари, всеки със сетива и усет за словото най-малкото е харесал този стих.

    Радост,

    AVE!

  • Радост си! Поетична!
  • И пак рисуваш! И музицираш
  • Стиховете ти живеят!
    Браво, Регина!
  • Отново го чета - с цупене също за мен е по-оригинално...
    Поздрави Рег!!!
  • гримаса е... прекалено... общо понятие ... цупене си ми стоеше -"точ"!... тънки моменти... допада ми ... всякак!
  • Толкова тъжен и красив стих!
  • БЕРКУТ666, прав си...Неуместна е употребата на думата.Но е страхувам, че куплетът остава...с известна редакция.
    Моля за извинение!
  • Удоволствие несравнимо... е тази поезия!
  • Заживях!!В поезията ти!
  • Твоята поезия е преживяване...
  • леле....думи нямам...великолепно...аз съм музикант и думите ти някак навлязоха дълбоко в сърцето ми и събудиха нещо отдавна забравено!поздравления!
  • Рег...!!!
    Не мога да ти се нарадвам!
  • Впи се в ума и душата ми твоят стих!Прегръщам те!
  • Нямам думи!!!
  • Вече ще те чета последна. Насищаш. Поздрави !!!
  • Тъжен е един изоставен дом... Поздрави, Радост!
  • в началото на поредния забързан ден твоят стих пренася в една съвсем различна и статична реалност... хареса ми колко пълен е образа на къщата и как забравата и самотата е пропила всяка нейна част.

    Благодаря за прекрасния стих!
  • Много хубаво!
  • Колко тъжно!!! Но е много хубаво! Поздрави!
  • Омагьосваш, Рег!
    !!!
  • Поезия която насища душата!!!
  • Усетих мъката на този дом! Браво!
  • разкошно!
Propuestas
: ??:??