Запя дъждът старинен мадригал
и клавесинено закапа от стрехите -
за този дом, в безлюдие замрял,
където молят за живот дори стените.
Протяга се край него вял денят,
отгризват бурите по малко от комина
и все така притихнал е домът,
в очакването празно някой да намине.
Пропуква от въздишки и мълчи,
(улукът падна - той не издържа печален)
а стълбите от букови дъски
в гримаса изкривиха се по вертикала. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация