Мадригал за две стрехи
Запя дъждът старинен мадригал
и клавесинено закапа от стрехите -
за този дом, в безлюдие замрял,
където молят за живот дори стените.
Протяга се край него вял денят,
отгризват бурите по малко от комина
и все така притихнал е домът,
в очакването празно някой да намине.
Пропуква от въздишки и мълчи,
(улукът падна - той не издържа печален)
а стълбите от букови дъски
в гримаса изкривиха се по вертикала.
Понякога, сред неспокоен сън,
причуват му се говор, смях, плача на бебе,
звука на токчета, на чаши звън,
бълбукащ чайник, думи, скръцване на мебел.
Но сепва се от дрямка разтъжен,
сред паяжинна тишина в ъглите,
а после дълго чака - ден след ден,
да чуе стъпки пред вратите.
Дъждът, единствен, идва и вали,
и със стрехите тъжни мадригали пее -
за този дом, потънал във мечти,
да дойде някой в него да живее. Радост Даскалова
и клавесинено закапа от стрехите -
за този дом, в безлюдие замрял,
където молят за живот дори стените.
Протяга се край него вял денят,
отгризват бурите по малко от комина
и все така притихнал е домът,
в очакването празно някой да намине.
Пропуква от въздишки и мълчи,
(улукът падна - той не издържа печален)
а стълбите от букови дъски
в гримаса изкривиха се по вертикала.
Понякога, сред неспокоен сън,
причуват му се говор, смях, плача на бебе,
звука на токчета, на чаши звън,
бълбукащ чайник, думи, скръцване на мебел.
Но сепва се от дрямка разтъжен,
сред паяжинна тишина в ъглите,
а после дълго чака - ден след ден,
да чуе стъпки пред вратите.
Дъждът, единствен, идва и вали,
и със стрехите тъжни мадригали пее -
за този дом, потънал във мечти,
да дойде някой в него да живее. Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
