27 may 2009, 16:06

Магичен Свят

  Poesía
776 0 19

 

 

 

Вътре
под пластове
илюзия
в последното
зрънце
до самия възел
на конеца
е скрита
истината
за другия свят.
Микрокосмос
огледален
на вселената
в свят
с вълшебства
и магии.
То е
усещане
за центрични
кръгове
и
за изплъзване
от реалността,
от която
нанизани
мигове
в броеницата
на безкрая
се редуват
чудесата
на мисълта
и силата ú
за сбъдване.
Под
клепачите
е пътя
към него
в скоростно
спираловидно
пропадане
и летене
навън
и навътре
от и към
себе си
извън
обвивката
на времето
и преходността
на плътта.
Невидимо
кълбовидно
зрънце
от фантазии
оплело
в нишките си
светлина и цвят
в един
различен
и необясним
синтактически
магичен свят.
И го няма,
и го има.
Въпрос на думи е.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ол Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Виждаща си!!! - докато, други гледат...
  • яхууууууууу уникалното тоя човек е мнооого луд и изкрижен КЕФИШ МЕ !! Уникално мой стил поздравленияя :Р
  • Магично усещане остава след прочита на този чудесен стих! Много ми хареса! Поздрави!


  • Сладури сте ми!!!
  • Все си мислех, че го няма, но като прочетох, ама много внимателно! - го видях в магичния словоред! Браво х 3!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...