20 jul 2023, 11:53

Магичното огледало

  Poesía
1.1K 7 16

Събужда се зората с корона от лъчи.

Денят започва весел сред облаци мечти.

Рисуваш си усмивка и мъничка сълза.

Под дрехите на клоун отново си в игра.

В главата пак препускат красивите коне.

Там някъде в безкрая дъгата те зове.

На заник уморено денят ти си отива.

Отново тъмнината с кошмарите се слива.

Объркан в тишината накрая ти откриваш,

че цикълът е вечен, събуждаш се, заспиваш.

Палитрата е пъстра от черното до бяло,

а в черепа е твойто магично огледало.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гедеон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ...но така е по цял свят - не само в този сайт. Човещинка.
  • Личността (авторът) е от първостепенно значение, Лорде! Това е основното което определя, дали творбата е добра или не. А за един конкурс е още по-валидно. Ако си ''от наш'те'' и имаш достатъчно фенове - наполовина си спечелил. Твоят случай е от изключенията - има и такива.
  • И от мен получаваш потупване по рамото с пожелание за успех.
    Виждам, че съм те стимулирал за участието, но в положителен, или отрицателен смисъл, това не разбрах.
    Както и да е, каква е някаква си личност тук.
    Поздравявам те.
  • Успех, Жабок!
  • Когато преди години за пръв път, публикувах тук стихотворение с хорър сюжет, беше отхвърлено с обосновката: ''...тук е творчески сайт, а не сатанински!''
    Имат напредък в мисленето, все пак. Свикнаха изглежда.
    Сигурно и ''Божествена комедия - Ад'' на Данте, щеше да бъде отхвърлена с подобен аргумент.
    Само, че нещастника не се е родил и творил в БГ.

    Така че - пикая Ви на грамотите!!!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...