20 jul 2023, 11:53

Магичното огледало

  Poesía
1.1K 7 16

Събужда се зората с корона от лъчи.

Денят започва весел сред облаци мечти.

Рисуваш си усмивка и мъничка сълза.

Под дрехите на клоун отново си в игра.

В главата пак препускат красивите коне.

Там някъде в безкрая дъгата те зове.

На заник уморено денят ти си отива.

Отново тъмнината с кошмарите се слива.

Объркан в тишината накрая ти откриваш,

че цикълът е вечен, събуждаш се, заспиваш.

Палитрата е пъстра от черното до бяло,

а в черепа е твойто магично огледало.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гедеон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ...но така е по цял свят - не само в този сайт. Човещинка.
  • Личността (авторът) е от първостепенно значение, Лорде! Това е основното което определя, дали творбата е добра или не. А за един конкурс е още по-валидно. Ако си ''от наш'те'' и имаш достатъчно фенове - наполовина си спечелил. Твоят случай е от изключенията - има и такива.
  • И от мен получаваш потупване по рамото с пожелание за успех.
    Виждам, че съм те стимулирал за участието, но в положителен, или отрицателен смисъл, това не разбрах.
    Както и да е, каква е някаква си личност тук.
    Поздравявам те.
  • Успех, Жабок!
  • Когато преди години за пръв път, публикувах тук стихотворение с хорър сюжет, беше отхвърлено с обосновката: ''...тук е творчески сайт, а не сатанински!''
    Имат напредък в мисленето, все пак. Свикнаха изглежда.
    Сигурно и ''Божествена комедия - Ад'' на Данте, щеше да бъде отхвърлена с подобен аргумент.
    Само, че нещастника не се е родил и творил в БГ.

    Така че - пикая Ви на грамотите!!!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...