Събужда се зората с корона от лъчи.
Денят започва весел сред облаци мечти.
Рисуваш си усмивка и мъничка сълза.
Под дрехите на клоун отново си в игра.
В главата пак препускат красивите коне.
Там някъде в безкрая дъгата те зове.
На заник уморено денят ти си отива.
Отново тъмнината с кошмарите се слива.
Объркан в тишината накрая ти откриваш,
че цикълът е вечен, събуждаш се, заспиваш.
Палитрата е пъстра от черното до бяло,
а в черепа е твойто магично огледало.