15 abr 2005, 18:42

Магия

  Poesía
1K 0 1

Магия

 

         Не вярвам на магии! Не! Ходя здраво по земята.

         Но случи се внезапно, неочаквано, дори за мен!

         Невероятно щедра и добра бе към мен съдбата –

         срещнах теб! Бях мигом от стрела любовна поразен!

         Заклинания не бяха произнасяни с тайнствен глас,

         за да се предам на дивната и сладостна магия...

         Летях в облаците...Неземно щастие усещах аз!

         Блаженство...Страст...Забрава...Огнена стихия...

            И вярата ми в невъзможното бе изпепелена,

         повярвах в чудото – нереална и реална беше ти!

            В единствен миг преобрази се цялата вселена:

         “Обичам те! Обичам те!” – гласът ми нежно ти шепти...

        

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Кабакчиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аз също не вярвам в магии.Явно не ми се е случило нещо,което да ме убеди,че съществуват.Дано да ме сполети скоро нещо подобно...

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...