Apr 15, 2005, 6:42 PM

Магия

  Poetry
1K 0 1

Магия

 

         Не вярвам на магии! Не! Ходя здраво по земята.

         Но случи се внезапно, неочаквано, дори за мен!

         Невероятно щедра и добра бе към мен съдбата –

         срещнах теб! Бях мигом от стрела любовна поразен!

         Заклинания не бяха произнасяни с тайнствен глас,

         за да се предам на дивната и сладостна магия...

         Летях в облаците...Неземно щастие усещах аз!

         Блаженство...Страст...Забрава...Огнена стихия...

            И вярата ми в невъзможното бе изпепелена,

         повярвах в чудото – нереална и реална беше ти!

            В единствен миг преобрази се цялата вселена:

         “Обичам те! Обичам те!” – гласът ми нежно ти шепти...

        

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Кабакчиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Аз също не вярвам в магии.Явно не ми се е случило нещо,което да ме убеди,че съществуват.Дано да ме сполети скоро нещо подобно...

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....