15.04.2005 г., 18:42

Магия

1K 0 1

Магия

 

         Не вярвам на магии! Не! Ходя здраво по земята.

         Но случи се внезапно, неочаквано, дори за мен!

         Невероятно щедра и добра бе към мен съдбата –

         срещнах теб! Бях мигом от стрела любовна поразен!

         Заклинания не бяха произнасяни с тайнствен глас,

         за да се предам на дивната и сладостна магия...

         Летях в облаците...Неземно щастие усещах аз!

         Блаженство...Страст...Забрава...Огнена стихия...

            И вярата ми в невъзможното бе изпепелена,

         повярвах в чудото – нереална и реална беше ти!

            В единствен миг преобрази се цялата вселена:

         “Обичам те! Обичам те!” – гласът ми нежно ти шепти...

        

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Кабакчиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз също не вярвам в магии.Явно не ми се е случило нещо,което да ме убеди,че съществуват.Дано да ме сполети скоро нещо подобно...

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...