МАГИЯ
Дъждът бавно навън вали, вали,
капките му като струна в ушите ми звъни
звукът и в безкрайна нежност обвива моята душа,
толкова кристално чиста, наивно детска и сама.
Вятърът прокарва пръсти през моите коси,
нежно гали и ги разпилява на всичките страни,
красиво те се сплитат, сякаш са в плен
на магия завладяваща и страстна, облечена в сатен...
Слънцето и то успява да намери път до моето сърце,
лъчите му игриво озаряват тъжното ми личице,
вникват бавно и се сливат с горещите сълзи, ...