Nov 2, 2011, 12:51 PM

Магия

  Poetry » Other
722 0 3

МАГИЯ

 

 

 

 

 Дъждът бавно навън вали, вали,

капките му като струна в ушите ми звъни

звукът и в безкрайна нежност обвива моята душа,

толкова кристално чиста, наивно детска и сама.

 Вятърът прокарва пръсти през моите коси,

нежно гали и ги разпилява на всичките страни,

красиво те се сплитат, сякаш са в плен

на магия завладяваща и страстна, облечена в сатен...

 Слънцето и то успява да намери път до моето сърце,

лъчите му игриво озаряват тъжното ми личице,

вникват бавно и се сливат с горещите сълзи,

за да ги превърнат в капчици на радост, зад заключени врати...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© fervor All rights reserved.

Comments

Comments

  • харесах!
  • Благодаря за искреността!Оценявам го.
  • Тези рими му тежат на този стих! Достатъчно е да подържаш ритъма без римуването да ти е самоцел. Казвам го от опит, приятелски

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...