Nov 2, 2011, 12:51 PM

Магия

  Poetry » Other
719 0 3

МАГИЯ

 

 

 

 

 Дъждът бавно навън вали, вали,

капките му като струна в ушите ми звъни

звукът и в безкрайна нежност обвива моята душа,

толкова кристално чиста, наивно детска и сама.

 Вятърът прокарва пръсти през моите коси,

нежно гали и ги разпилява на всичките страни,

красиво те се сплитат, сякаш са в плен

на магия завладяваща и страстна, облечена в сатен...

 Слънцето и то успява да намери път до моето сърце,

лъчите му игриво озаряват тъжното ми личице,

вникват бавно и се сливат с горещите сълзи,

за да ги превърнат в капчици на радост, зад заключени врати...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© fervor All rights reserved.

Comments

Comments

  • харесах!
  • Благодаря за искреността!Оценявам го.
  • Тези рими му тежат на този стих! Достатъчно е да подържаш ритъма без римуването да ти е самоцел. Казвам го от опит, приятелски

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...