Nov 2, 2011, 12:51 PM

Магия 

  Poetry » Other
541 0 3

МАГИЯ

 

 

 

 

 Дъждът бавно навън вали, вали,

капките му като струна в ушите ми звъни

звукът и в безкрайна нежност обвива моята душа,

толкова кристално чиста, наивно детска и сама.

 Вятърът прокарва пръсти през моите коси,

нежно гали и ги разпилява на всичките страни,

красиво те се сплитат, сякаш са в плен

на магия завладяваща и страстна, облечена в сатен...

 Слънцето и то успява да намери път до моето сърце,

лъчите му игриво озаряват тъжното ми личице,

вникват бавно и се сливат с горещите сълзи,

за да ги превърнат в капчици на радост, зад заключени врати...

© fervor All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • харесах!
  • Благодаря за искреността!Оценявам го.
  • Тези рими му тежат на този стих! Достатъчно е да подържаш ритъма без римуването да ти е самоцел. Казвам го от опит, приятелски
Random works
: ??:??