2 нояб. 2011 г., 12:51

Магия

716 0 3

МАГИЯ

 

 

 

 

 Дъждът бавно навън вали, вали,

капките му като струна в ушите ми звъни

звукът и в безкрайна нежност обвива моята душа,

толкова кристално чиста, наивно детска и сама.

 Вятърът прокарва пръсти през моите коси,

нежно гали и ги разпилява на всичките страни,

красиво те се сплитат, сякаш са в плен

на магия завладяваща и страстна, облечена в сатен...

 Слънцето и то успява да намери път до моето сърце,

лъчите му игриво озаряват тъжното ми личице,

вникват бавно и се сливат с горещите сълзи,

за да ги превърнат в капчици на радост, зад заключени врати...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© fervor Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • харесах!
  • Благодаря за искреността!Оценявам го.
  • Тези рими му тежат на този стих! Достатъчно е да подържаш ритъма без римуването да ти е самоцел. Казвам го от опит, приятелски

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...