2 нояб. 2011 г., 12:51

Магия

724 0 3

МАГИЯ

 

 

 

 

 Дъждът бавно навън вали, вали,

капките му като струна в ушите ми звъни

звукът и в безкрайна нежност обвива моята душа,

толкова кристално чиста, наивно детска и сама.

 Вятърът прокарва пръсти през моите коси,

нежно гали и ги разпилява на всичките страни,

красиво те се сплитат, сякаш са в плен

на магия завладяваща и страстна, облечена в сатен...

 Слънцето и то успява да намери път до моето сърце,

лъчите му игриво озаряват тъжното ми личице,

вникват бавно и се сливат с горещите сълзи,

за да ги превърнат в капчици на радост, зад заключени врати...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© fervor Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • харесах!
  • Благодаря за искреността!Оценявам го.
  • Тези рими му тежат на този стих! Достатъчно е да подържаш ритъма без римуването да ти е самоцел. Казвам го от опит, приятелски

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...