Индиана (Криси)
216 7914
13 ene 2008, 21:41

Магията на музиката 

  Poesía » Otra
1306 0 16
 

 

 

Оркестър. Диригент. И вихър!...

Гора запява. Ручейче пробягва.

Омайно славейче ги тихичко задява.

Дървета прелестни корони сплитат,

обвиват се, погалват със листа и кимат...

Усмихнати дечица се затичват

със обич сенките им да закичат!    

Изригва ураган. Земята тътне, стене...

Безмилостен е вятърът, за миг не дреме.

А ромоли капчукът, плаче от премала,

гореща топлина го къпе онемяла...

Вълни. Искрящи, тръпнещи, огромни,

брега заливат и разстилат... Слънце къпе

сияйните лъчи, разсичащи небето!

Заплакват облаци... Тъжи детето,

дъждът студен е...  А то напето

в ръчичките си стиснало светулки

към своя свят полита!... Tам, на пресекулки

дъхът му спира - огнена поляна с минзухари

закрива погледа му, грее, ослепява!...

Магия ли, вълшебство ли това е?

Усмихнато детето занемява!...

© Криси Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??