Магията на музиката
Оркестър. Диригент. И вихър!...
Гора запява. Ручейче пробягва.
Омайно славейче ги тихичко задява.
Дървета прелестни корони сплитат,
обвиват се, погалват със листа и кимат...
Усмихнати дечица се затичват
със обич сенките им да закичат!
Изригва ураган. Земята тътне, стене...
Безмилостен е вятърът, за миг не дреме.
А ромоли капчукът, плаче от премала,
гореща топлина го къпе онемяла...
Вълни. Искрящи, тръпнещи, огромни,
брега заливат и разстилат... Слънце къпе
сияйните лъчи, разсичащи небето!
Заплакват облаци... Тъжи детето,
дъждът студен е... А то напето
в ръчичките си стиснало светулки
към своя свят полита!... Tам, на пресекулки
дъхът му спира - огнена поляна с минзухари
закрива погледа му, грее, ослепява!...
Магия ли, вълшебство ли това е?
Усмихнато детето занемява!...
© Криси All rights reserved.
Прегръдки, Крис!
