Индиана (Криси)
216 7914
13.01.2008 г., 21:41 ч.

Магията на музиката 

  Поезия » Друга
1311 0 16
 

 

 

Оркестър. Диригент. И вихър!...

Гора запява. Ручейче пробягва.

Омайно славейче ги тихичко задява.

Дървета прелестни корони сплитат,

обвиват се, погалват със листа и кимат...

Усмихнати дечица се затичват

със обич сенките им да закичат!    

Изригва ураган. Земята тътне, стене...

Безмилостен е вятърът, за миг не дреме.

А ромоли капчукът, плаче от премала,

гореща топлина го къпе онемяла...

Вълни. Искрящи, тръпнещи, огромни,

брега заливат и разстилат... Слънце къпе

сияйните лъчи, разсичащи небето!

Заплакват облаци... Тъжи детето,

дъждът студен е...  А то напето

в ръчичките си стиснало светулки

към своя свят полита!... Tам, на пресекулки

дъхът му спира - огнена поляна с минзухари

закрива погледа му, грее, ослепява!...

Магия ли, вълшебство ли това е?

Усмихнато детето занемява!...

© Криси Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??