Магията на музиката
Оркестър. Диригент. И вихър!...
Гора запява. Ручейче пробягва.
Омайно славейче ги тихичко задява.
Дървета прелестни корони сплитат,
обвиват се, погалват със листа и кимат...
Усмихнати дечица се затичват
със обич сенките им да закичат!
Изригва ураган. Земята тътне, стене...
Безмилостен е вятърът, за миг не дреме.
А ромоли капчукът, плаче от премала,
гореща топлина го къпе онемяла...
Вълни. Искрящи, тръпнещи, огромни,
брега заливат и разстилат... Слънце къпе
сияйните лъчи, разсичащи небето!
Заплакват облаци... Тъжи детето,
дъждът студен е... А то напето
в ръчичките си стиснало светулки
към своя свят полита!... Tам, на пресекулки
дъхът му спира - огнена поляна с минзухари
закрива погледа му, грее, ослепява!...
Магия ли, вълшебство ли това е?
Усмихнато детето занемява!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Криси Всички права запазени
Прегръдки, Крис!
