15 nov 2015, 20:16

Магнетизъм

  Poesía » Civil
900 0 1

МАГНЕТИЗЪМ

 

Настоящето може и да е съвкупност от грешки,

които тежат и греховно накланят везната,

но жестокостта, дали е плод на ум човешки

или във време последно, е знак от тъмнината...?

 

Луната няма сили да свети, а само мъжди,

че не иска да огрява поругани светини

за да види, глутници свирепи в черни одежди,

как посичат най-великите човешки истини.

 

В очите им потъмнели, със свъсени вежди,

надничат скелетите на градове разрушени.

Така - прашните, смачкани и пребити надежди

раждат фалшиви представи и живи мишени.

 

Магнитно привлечени от западното слънце,

на почва плодородна, засяват "пустинния лотос".

В тази благодат, поникне ли всяко семенце,

ще настъпи и плашещ по размери хаос.

 

Да, нечестивият, че от изток ще дойде е казано,

и че хората не ще могат никак да го познаят,

но за това, злото дали не е вече отвързано

и вещае сега, на последните времена, краят...?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Найденова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всички времена са били последни, ако внимателно се вгледаме в човешката история и си припомним думите на Хегел: "Единствената поука от човешката история е, че човечеството никога не си е извличало поука от нея".
    "А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, нито Син, а само Отец" /евангелие на Марк 13:32/.

    Много интересно и хубаво стихотворение - актуално, но и вечно, издържано и като поетична форма и като въплътен в него замисъл. Поздравление, Весела и най-висока оценка от мен!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...