МАГНЕТИЗЪМ
Настоящето може и да е съвкупност от грешки,
които тежат и греховно накланят везната,
но жестокостта, дали е плод на ум човешки
или във време последно, е знак от тъмнината...?
Луната няма сили да свети, а само мъжди,
че не иска да огрява поругани светини
за да види, глутници свирепи в черни одежди,
как посичат най-великите човешки истини.
В очите им потъмнели, със свъсени вежди,
надничат скелетите на градове разрушени.
Така - прашните, смачкани и пребити надежди
раждат фалшиви представи и живи мишени.
Магнитно привлечени от западното слънце,
на почва плодородна, засяват "пустинния лотос".
В тази благодат, поникне ли всяко семенце,
ще настъпи и плашещ по размери хаос.
Да, нечестивият, че от изток ще дойде е казано,
и че хората не ще могат никак да го познаят,
но за това, злото дали не е вече отвързано
и вещае сега, на последните времена, краят...?
© Весела Найденова Todos los derechos reservados
"А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, нито Син, а само Отец" /евангелие на Марк 13:32/.
Много интересно и хубаво стихотворение - актуално, но и вечно, издържано и като поетична форма и като въплътен в него замисъл. Поздравление, Весела и най-висока оценка от мен!