Nov 15, 2015, 8:16 PM

Магнетизъм

  Poetry » Civic
903 0 1

МАГНЕТИЗЪМ

 

Настоящето може и да е съвкупност от грешки,

които тежат и греховно накланят везната,

но жестокостта, дали е плод на ум човешки

или във време последно, е знак от тъмнината...?

 

Луната няма сили да свети, а само мъжди,

че не иска да огрява поругани светини

за да види, глутници свирепи в черни одежди,

как посичат най-великите човешки истини.

 

В очите им потъмнели, със свъсени вежди,

надничат скелетите на градове разрушени.

Така - прашните, смачкани и пребити надежди

раждат фалшиви представи и живи мишени.

 

Магнитно привлечени от западното слънце,

на почва плодородна, засяват "пустинния лотос".

В тази благодат, поникне ли всяко семенце,

ще настъпи и плашещ по размери хаос.

 

Да, нечестивият, че от изток ще дойде е казано,

и че хората не ще могат никак да го познаят,

но за това, злото дали не е вече отвързано

и вещае сега, на последните времена, краят...?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Найденова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Всички времена са били последни, ако внимателно се вгледаме в човешката история и си припомним думите на Хегел: "Единствената поука от човешката история е, че човечеството никога не си е извличало поука от нея".
    "А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, нито Син, а само Отец" /евангелие на Марк 13:32/.

    Много интересно и хубаво стихотворение - актуално, но и вечно, издържано и като поетична форма и като въплътен в него замисъл. Поздравление, Весела и най-висока оценка от мен!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...