15.11.2015 г., 20:16

Магнетизъм

898 0 1

МАГНЕТИЗЪМ

 

Настоящето може и да е съвкупност от грешки,

които тежат и греховно накланят везната,

но жестокостта, дали е плод на ум човешки

или във време последно, е знак от тъмнината...?

 

Луната няма сили да свети, а само мъжди,

че не иска да огрява поругани светини

за да види, глутници свирепи в черни одежди,

как посичат най-великите човешки истини.

 

В очите им потъмнели, със свъсени вежди,

надничат скелетите на градове разрушени.

Така - прашните, смачкани и пребити надежди

раждат фалшиви представи и живи мишени.

 

Магнитно привлечени от западното слънце,

на почва плодородна, засяват "пустинния лотос".

В тази благодат, поникне ли всяко семенце,

ще настъпи и плашещ по размери хаос.

 

Да, нечестивият, че от изток ще дойде е казано,

и че хората не ще могат никак да го познаят,

но за това, злото дали не е вече отвързано

и вещае сега, на последните времена, краят...?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Найденова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всички времена са били последни, ако внимателно се вгледаме в човешката история и си припомним думите на Хегел: "Единствената поука от човешката история е, че човечеството никога не си е извличало поука от нея".
    "А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, нито Син, а само Отец" /евангелие на Марк 13:32/.

    Много интересно и хубаво стихотворение - актуално, но и вечно, издържано и като поетична форма и като въплътен в него замисъл. Поздравление, Весела и най-висока оценка от мен!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...