Магьосница
Тя за срещата беше подготвена,
от хиляда години я чакаше.
Смъртоносен прах скрила под ноктите
и с отрова посипала пафтите.
За колан змия отровна препасала,
за пантофки два въглена сложила,
три кинжала заплела в косата си,
а пък в пазвата пъхнала ножа.
Хляб с татул рано беше замесила,
бе принесла и жертва на дракона,
черно биле над порти провесила -
вече може да срещне юнака.
Но, когато зададе се с коня си,
свяст загубила, падна на прага.
Провали се заветният промисъл -
ни се брани, ни може да бяга.
На ръце я понесе към къщата,
укротена, неволно щастлива.
Покорена на древно могъщество,
прероди се - прекрасна и жива.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
