21 июл. 2010 г., 20:55

Магьосница

891 0 5

 

Тя за срещата беше подготвена,
от хиляда години я чакаше.
Смъртоносен прах скрила под ноктите
и с отрова посипала пафтите.

За колан змия отровна препасала,
за пантофки два въглена сложила,
три кинжала заплела в косата си,
а пък в пазвата пъхнала ножа.

Хляб с татул рано беше замесила,
бе принесла и жертва на дракона,
черно биле над порти провесила -
вече може да срещне юнака.

Но, когато зададе се с коня си,
свяст загубила, падна на прага.
Провали се заветният промисъл -
ни се брани, ни може да бяга.

На ръце я понесе към къщата,
укротена, неволно щастлива.
Покорена на древно могъщество,
прероди се - прекрасна и жива.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесно е написано! Благодаря ти за удоволствието!
  • Магьосница си!!!
    Но правиш само добри вълшебства!
    Много ми хареса, Вики!
    Поздравявавам те!
  • Чудодейната сила на любовта!
  • Браво - колко точно и добре използван литературен прийом!Ама то е защо има какво да се каже и как!Хареса ми много!
  • с голямо удоволствие съм при теб, Вики.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...