Май
Затворена самотата в окръжност,
върти се там до безкрай.
В очите се стелят мъглите.
Дъждовен месец е Май.
И няма литнали птици,
кръжащи в синевата над мен.
Лежат под краката мечтите,
мокри, върху черен асфалт.
Този месец изтъкан е от облаци
и несбъднати слънчеви дни.
На заем взел е душата ми.
И въздиша над мен. И боли.
Оконтурил е с телени бодове,
иначе, безкрайните ми, кафяви очи.
Единствено вятърът с мен си играе.
И една кукувица наблизо. Не спи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Здравка Бонева Todos los derechos reservados
