Затворена самотата в окръжност,
върти се там до безкрай.
В очите се стелят мъглите.
Дъждовен месец е Май.
И няма литнали птици,
кръжащи в синевата над мен.
Лежат под краката мечтите,
мокри, върху черен асфалт.
Този месец изтъкан е от облаци
и несбъднати слънчеви дни.
На заем взел е душата ми.
И въздиша над мен. И боли.
Оконтурил е с телени бодове,
иначе, безкрайните ми, кафяви очи.
Единствено вятърът с мен си играе.
И една кукувица наблизо. Не спи.
© Здравка Бонева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
