Затворена самотата в окръжност,
върти се там до безкрай.
В очите се стелят мъглите.
Дъждовен месец е Май.
И няма литнали птици,
кръжащи в синевата над мен.
Лежат под краката мечтите,
мокри, върху черен асфалт.
Този месец изтъкан е от облаци
и несбъднати слънчеви дни.
На заем взел е душата ми.
И въздиша над мен. И боли.
Оконтурил е с телени бодове,
иначе, безкрайните ми, кафяви очи.
Единствено вятърът с мен си играе.
И една кукувица наблизо. Не спи.
© Здравка Бонева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
