31 мая 2008 г., 21:42

Май 

  Поэзия
575 1 13

Затворена самотата в окръжност,

върти се там до безкрай.

В очите се стелят мъглите.

Дъждовен месец е Май.

И няма литнали птици,

кръжащи в синевата над мен.

Лежат под краката мечтите,

мокри, върху черен асфалт.

Този месец изтъкан е от облаци

и несбъднати слънчеви дни.

На заем взел е душата ми.

И въздиша над мен. И боли.

Оконтурил е с телени бодове,

иначе, безкрайните ми, кафяви очи.

Единствено вятърът с мен си играе.

И една кукувица наблизо. Не спи.

© Здравка Бонева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??