liviq (Здравка Бонева)
142 828
31.05.2008 г., 21:42 ч.

Май 

  Поезия
568 1 13

Затворена самотата в окръжност,

върти се там до безкрай.

В очите се стелят мъглите.

Дъждовен месец е Май.

И няма литнали птици,

кръжащи в синевата над мен.

Лежат под краката мечтите,

мокри, върху черен асфалт.

Този месец изтъкан е от облаци

и несбъднати слънчеви дни.

На заем взел е душата ми.

И въздиша над мен. И боли.

Оконтурил е с телени бодове,

иначе, безкрайните ми, кафяви очи.

Единствено вятърът с мен си играе.

И една кукувица наблизо. Не спи.

© Здравка Бонева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??