25 may 2016, 20:26

Май 

  Poesía » Otra
484 0 0

Не се наплака.

Понякога очите си избърсва

с небесно синя кърпа.

Понякога раздърпва облаците бели

и мята сивите къдели

над пълната с очакване земя.

И там отгоре гледа -

земята е чадър.

Не се наплака.

И що така? 

И докога?

© Мая Тинчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??