May 25, 2016, 8:26 PM

Май 

  Poetry » Other
483 0 0

Не се наплака.

Понякога очите си избърсва

с небесно синя кърпа.

Понякога раздърпва облаците бели

и мята сивите къдели

над пълната с очакване земя.

И там отгоре гледа -

земята е чадър.

Не се наплака.

И що така? 

И докога?

© Мая Тинчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??