Не се наплака.
Понякога очите си избърсва
с небесно синя кърпа.
Понякога раздърпва облаците бели
и мята сивите къдели
над пълната с очакване земя.
И там отгоре гледа -
земята е чадър.
Не се наплака.
И що така?
И докога?
© Мая Тинчева All rights reserved.