23 may 2025, 22:03

Май версия 2.4

  Poesía
246 0 0

Безбуквена съм, 

измъкната от стар архив, 

науката не грее, 

трепне в мараня. 

Погледи премрежени, 

късогледо вглеждат се, 

не разменят никакви слова.

Всяка буква стон е, 

с мъка осъзнат, 

всяка дума грях е, 

защото вече си богат. 

Изписвам душата си върху кожата ти- 

най- изпитания пергамент. 

Попивам с мастило от сънища

всичко неказано, 

Словото е свято. 

Да не го петним със празнота. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сатин Роксан Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...