23 мая 2025 г., 22:03

Май версия 2.4

245 0 0

Безбуквена съм, 

измъкната от стар архив, 

науката не грее, 

трепне в мараня. 

Погледи премрежени, 

късогледо вглеждат се, 

не разменят никакви слова.

Всяка буква стон е, 

с мъка осъзнат, 

всяка дума грях е, 

защото вече си богат. 

Изписвам душата си върху кожата ти- 

най- изпитания пергамент. 

Попивам с мастило от сънища

всичко неказано, 

Словото е свято. 

Да не го петним със празнота. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сатин Роксан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...