Май версия 2.4

Безбуквена съм, 

измъкната от стар архив, 

науката не грее, 

трепне в мараня. 

Погледи премрежени, 

късогледо вглеждат се, 

не разменят никакви слова.

Всяка буква стон е, 

с мъка осъзнат, 

всяка дума грях е, 

защото вече си богат. 

Изписвам душата си върху кожата ти- 

най- изпитания пергамент. 

Попивам с мастило от сънища

всичко неказано, 

Словото е свято. 

Да не го петним със празнота.