Май версия 2.4
Безбуквена съм,
измъкната от стар архив,
науката не грее,
трепне в мараня.
Погледи премрежени,
късогледо вглеждат се,
не разменят никакви слова.
Всяка буква стон е,
с мъка осъзнат,
всяка дума грях е,
защото вече си богат.
Изписвам душата си върху кожата ти-
най- изпитания пергамент.
Попивам с мастило от сънища
всичко неказано,
Словото е свято.
Да не го петним със празнота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сатин Роксан Всички права запазени