23.05.2025 г., 22:03

Май версия 2.4

248 0 0

Безбуквена съм, 

измъкната от стар архив, 

науката не грее, 

трепне в мараня. 

Погледи премрежени, 

късогледо вглеждат се, 

не разменят никакви слова.

Всяка буква стон е, 

с мъка осъзнат, 

всяка дума грях е, 

защото вече си богат. 

Изписвам душата си върху кожата ти- 

най- изпитания пергамент. 

Попивам с мастило от сънища

всичко неказано, 

Словото е свято. 

Да не го петним със празнота. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сатин Роксан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...