20 mar 2017, 22:13

Майчина молба

  Poesía
4.2K 13 26

Приседни до мене, мила дъще,

че рядко спираш се при мен -

дааа, знам че бързаш си за вкъщи

след натоварения ден!

 

То, времето, на никого не стига,

но няма вечно да ни чака -

поспри, да поговорим до насита,

обратното броене на "заедно" - тиктака!

 

Не се ядосвай, щом не се получи

нещо, както ти желаеш - 

животът на търпение ще те научи, 

но не значи туй, да спираш да мечтаеш! 

 

Не ме вини, че не разбирам нещо

и че по начин мой, живея - 

аз с трепет чакам  с тебе среща, 

тревоги ако имаш - да разсея! 

 

Моля те, дъще, не ми се сърди, 

ако понякога съвет повтарям 

или в бързане - на две, на три, 

да кажа нещичко, забравям! 

 

Защо посърнала си, мила? 

Усмихната, си тъй прекрасна! 

Сподели, какво те наскърбило, 

къде пак погледът ти се захласна?! 

 

Не бързай да си тръгнеш още, 

ела пак в мене да те гушна, 

да ти разкажа  своя сън, от снощи

и както някога -  в захлас да слушаш! 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Pepi Petrova Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

7 Puesto

Comentarios

Comentarios

  • Валя, Иржи, трогната съм и се радвам на посещението ви! Бъдете здрави и обичани!
  • Как можах да пропусна един от най-хубавите ти стихове,Пепи!Толкова емоции,такъв аналог събуди в мен...Само,че аз съм в ролята на майката...И ми стана и мило,и тъжно...Тъжно-защото не успявах да даря моята майка с повече време/живеех далече/,а мило,защото дъщеря ми върши по-успешно това...и се чуваме всеки ден и се виждаме много често и не можем да се набъбрим...И двете сме щастливи от това...
  • Ооо, Пепи, това е затрогващо. Сърцето ми на дъщеря се разплака. Обичам да те чета.
  • Благодаря, че се отби и коментира, Стойчо! Хубава седмица ти желая!
  • Грижата на майчината ласка...
    Поздравления, Пепи!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...