Майчина молба
Приседни до мене, мила дъще,
че рядко спираш се при мен -
дааа, знам че бързаш си за вкъщи
след натоварения ден!
То, времето, на никого не стига,
но няма вечно да ни чака -
поспри, да поговорим до насита,
обратното броене на "заедно" - тиктака!
Не се ядосвай, щом не се получи
нещо, както ти желаеш -
животът на търпение ще те научи,
но не значи туй, да спираш да мечтаеш!
Не ме вини, че не разбирам нещо
и че по начин мой, живея -
аз с трепет чакам с тебе среща,
тревоги ако имаш - да разсея!
Моля те, дъще, не ми се сърди,
ако понякога съвет повтарям
или в бързане - на две, на три,
да кажа нещичко, забравям!
Защо посърнала си, мила?
Усмихната, си тъй прекрасна!
Сподели, какво те наскърбило,
къде пак погледът ти се захласна?!
Не бързай да си тръгнеш още,
ела пак в мене да те гушна,
да ти разкажа своя сън, от снощи
и както някога - в захлас да слушаш!
© Pepi Petrova All rights reserved.
