22 ago 2009, 0:30

Майчина песен

  Poesía » Otra
1.9K 0 13

Мое малко момче,

мое палаво, нежно и мило.

Неспокойно врабче,

във игри звънчев глас извисило.

Мое цвете добро,

залюляно от слънчева младост.

ти събираш в едно

тъжни сълзи и сълзи на радост.

Здрав бъди и расти,

надпрепускай мечти и години.,

но в сърцето пази

шепа слънце от детството, сине!

Вярвай в него и знай -

то не мами лъжливо, а свети.

И оставаш докрай

неспокойно и мило врабче ти.

И, дори и на сто,

ти оставаш пак слънчево цвете,

мое малко момче

на безгрижното детство с крилете.

 

1977

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Гарева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...