Мое малко момче,
мое палаво, нежно и мило.
Неспокойно врабче,
във игри звънчев глас извисило.
Мое цвете добро,
залюляно от слънчева младост.
ти събираш в едно
тъжни сълзи и сълзи на радост.
Здрав бъди и расти,
надпрепускай мечти и години.,
но в сърцето пази
шепа слънце от детството, сине!
Вярвай в него и знай -
то не мами лъжливо, а свети.
И оставаш докрай
неспокойно и мило врабче ти.
И, дори и на сто,
ти оставаш пак слънчево цвете,
мое малко момче
на безгрижното детство с крилете.
1977
© Гинка Гарева Всички права запазени