Aug 22, 2009, 12:30 AM

Майчина песен

  Poetry » Other
1.9K 0 13

Мое малко момче,

мое палаво, нежно и мило.

Неспокойно врабче,

във игри звънчев глас извисило.

Мое цвете добро,

залюляно от слънчева младост.

ти събираш в едно

тъжни сълзи и сълзи на радост.

Здрав бъди и расти,

надпрепускай мечти и години.,

но в сърцето пази

шепа слънце от детството, сине!

Вярвай в него и знай -

то не мами лъжливо, а свети.

И оставаш докрай

неспокойно и мило врабче ти.

И, дори и на сто,

ти оставаш пак слънчево цвете,

мое малко момче

на безгрижното детство с крилете.

 

1977

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гинка Гарева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....