11 oct 2014, 19:38  

Майчините Ласки

649 0 0

Къде си в тъмнината? Къде си в светлината?

Далеч от моето сърце,  далеч от всички нас си.

Как майчините ласки да забравя, 

как милите думи да отнема?

 

В полет да те търся, аз ще поема!

Няма да забравя как галеше моето чело, 

и казваше: Спи спокойно във своето легло.

 

Всеки е обречен на смърт, 

но нека не сега, нека още малко бъда с теб,

защо смъртта смразява всичко в лед.

 

Искам още веднъж да кажеш не се бой,

това е само вятър, но аз ще ти отвърна:

Вятърът е могъщо същество, 

и влачи той след него, силно потекло.

 

По-топло и спокойно чувство,

от майчината ласка няма.

Но всичко има край, има и утеха.

Утеха под бащиното крило,

утеха с майчините ласки,

и с разкази прекрасни!

 

 

На всеки трябва да помогнеш,

и трудностите сам  превъзмогнеш.

Не се тревожи. Далеч съм, чак в Аляска,

но не ще забравя майчината ласка!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никалас Борисов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...