Къде си в тъмнината? Къде си в светлината?
Далеч от моето сърце, далеч от всички нас си.
Как майчините ласки да забравя,
как милите думи да отнема?
В полет да те търся, аз ще поема!
Няма да забравя как галеше моето чело,
и казваше: Спи спокойно във своето легло.
Всеки е обречен на смърт,
но нека не сега, нека още малко бъда с теб,
защо смъртта смразява всичко в лед.
Искам още веднъж да кажеш не се бой,
това е само вятър, но аз ще ти отвърна:
Вятърът е могъщо същество,
и влачи той след него, силно потекло.
По-топло и спокойно чувство,
от майчината ласка няма.
Но всичко има край, има и утеха.
Утеха под бащиното крило,
утеха с майчините ласки,
и с разкази прекрасни!
На всеки трябва да помогнеш,
и трудностите сам превъзмогнеш.
Не се тревожи. Далеч съм, чак в Аляска,
но не ще забравя майчината ласка!
© Никалас Борисов Всички права запазени