Къде си в тъмнината? Къде си в светлината?

Далеч от моето сърце,  далеч от всички нас си.

Как майчините ласки да забравя, 

как милите думи да отнема?

В полет да те търся, аз ще поема!

Няма да забравя как галеше моето чело, 

и казваше: Спи спокойно във своето легло.

Всеки е обречен на смърт, 

но нека не сега, нека още малко бъда с теб,

защо смъртта смразява всичко в лед.

Искам още веднъж да кажеш не се бой,

това е само вятър, но аз ще ти отвърна:

Вятърът е могъщо същество, 

и влачи той след него, силно потекло.

По-топло и спокойно чувство,

от майчината ласка няма.

Но всичко има край, има и утеха.

Утеха под бащиното крило,

утеха с майчините ласки,

и с разкази прекрасни!

На всеки трябва да помогнеш,

и трудностите сам  превъзмогнеш.

Не се тревожи. Далеч съм, чак в Аляска,

но не ще забравя майчината ласка!